Етичните правила в онлайн пространството или „Какво не трябва да забравяме след университета”

Етичните правила в онлайн пространството

или „Какво не трябва да забравяме след университета”

Десислава Виткова

„Най-важното нещо за всеки млад човек е да си извоюва кредит – репутация и характер”

 (Джон Рокфелер)

 

Днес можех да ви говоря за много неща – все нови, актуални, i-ориентирани и насочени към бъдещето. Вместо това избрах тема, която макар и от много да се смята за „отживелица”, дори за леко „архаична”, е и все повече ще бъде от съществена важност за успешното ни развитие като PR специалисти и за оформянето на „новото” PR поколение. Днес ще ви говоря за PR етиката в контекста на дигиталните медии. Но с поглед напред... от моето място.

Както може би много от вас знаят, наскоро (7 юли) се навършиха шест години от приемането на Етичния кодекс на ПР специалистите в България. Тази годишнина ме накара да се замисля за значението, което в наши дни отдаваме на този кратък, но съществен в личностно и професионално значение документ. Накара ме да се замисля за значението му в съзнанието на младото поколение PR-и, което се впуска в изпълнения с много интересни неизвестни дигитален свят на нови комуникации. И най-вече ме накара да се замисля за ролята на ПР образованието ни в подготовката на бъдещите PR практици, що се отнася до етичните професионални стандарти.

Нека поговорим за постоянно променящия се свят на медиите, за който ни разказа проф. Михайлов. Както той изтъкна в своя доклад „новите комуникационни средства, базирани на WEB 2.0, ликвидират границите между потребителите и производителите на информация”. Това означава, че днес всички можем да бъдем автори и не случайно се говори за „граждански медии” – такива, в които обществото е съавтор. За съжаление с размиването на тези граници се размиват и правилата за тяхното „използване” и в частност правилата за етичната комуникация като цяло. Защото интернет е нерегулирана среда, което, от своя страна значи, че ако си недоброжелателен в дигитално пространство можеш да си позволиш да кажеш всичко, дори откровена лъжа. И всъщност за това за мен като студент и човек, който иска да се занимава с PR, е много важно моите преподаватели, ментори и хората, към които гледам с професионално уважение да ми покажат колко е важно тези етични правила да се спазват, независимо от комуникационната среда, в която нашето съобщение „вирее”.

В този смисъл, ако малко променим ракурса на темата на нашата Лятна ПР школа, въпросът не винаги е как Интернет може да ни образова и помогне да бъдем добри комуникатори, а как ние да се образоваме за работата с него така, че да не нарушаваме професионалните и етични принципи.

И за да не звучи всичко това като „празни приказки”, спомнете си откъде тръгна дискредитиращата кампания за ПИБ. А сега си представете, че „слухът” беше публикуван в традиционна медия. Точно така. Няма как да стане. Това, което се опитвам да кажа е, че анонимността подтиква към неспазване на правилата и че в интернет има твърде много изкушения и само един етичен кодекс, който да се бори с тях.

Например, преди 20 години никой не го е интересувал интернет като комуникационен канал. Но днес, във времената на социалните медии, Десислава Бошнакова, която е един от флагманите на интернет комуникацията в България, ще потвърди, че не можете да направите пълноценна кампания без да използвате мрежата. Също така съм сигурна и че всеки един от вас, на когото тя е преподавала, ще си спомни, че го е научила, че в същата тази мрежа има и правила. Да, те не са написани никъде, но в същото време не можете да реализирате кампания, от която да не се срамувате, в или извън мрежата, без да ги спазвате.

И за мен като студент по публични комуникации, голямото предизвикателство на обучението по ПР е как да ни подготви за „дигиталната ера” без да нарушаваме етичните професионални стандарти, а в същото време да сме конкурентоспособни и да правим добри, иновативни и нестандартни кампании.

Тук възниква въпросът „Как преподаватели, които не са част от дигиталната ера да подготвят нас, децата на интернета, за изкушенията и подводните камъни?; Как хора, чиято естествена среда не е онлайн, да обучават децата, „включени” в мрежата ежеминутно, децата, които имат свой жаргон, свои виждания и свои интернет герои? И могат ли те не просто да разберат правилата на новата комуникационна дигитална среда, но и да я асимилират до степен такава, че да са в състояние от това да изведат методология, която да предадат на своите студенти? Това са генерални въпроси за образованието по публични комуникации в България.

Добрата новина за нас като студенти е, че за тези 20 години, в които съществува специалността ни, НБУ е успял да привлече „правилните” хора, които да се движат в крак новите медии и да са достатъчно „гъвкави”, за да са в състояние да пренесат всичко научено от традиционните медии към дигиталните такива, да го осъвременят и да създадат адекватни поведенчески модели, подходящи за новата среда, без от това да страда професията. Не случайно в работната група, сформирала се преди 6 години с цел обособяване на общия етичен кодекс на професията ни са участвали не един, а цели двама наши преподаватели – Десислава Бошнакова и Деница Сачева.  В този смисъл университетът ни е крачка пред другите, с модерното си виждане и способност да се адаптира към новите комуникационни закони. Но за да може тази крачка да е значима, тя трябва да бъде началото на дългия професионален път на студентите, дипломирали се от НБУ, който ние трябва да извървим, защитавайки стандартите на професията си, името на университета си, доверието на работодателите си и, най-вече, нашия собствен интегритет.

В този смисъл академичните стандарти и ПР обучението трябва да се концентрират както върху новите процеси на медийната трансформация, както отбеляза проф. Михайлов, така и върху правилата, макар и неписани, за боравене с тези нови медии. В крайна сметка, както пък наскоро написа един наш друг много любим преподавател, „в един определен смисъл приемането и спазването на Етичен кодекс е функция на общите цели и интереси на PR професията.” (А. Христов). Независимо от носителя, целта остава една и съща. Не трябва да забравяме това. Свободата, която ни се дава от новите комуникационни канали, не трябва да ни кара да забравяме наученото и не трябва да ни позволява да „отхлабваме” личностните си морални устои, само защото „всички други го правят”...

Като представител на новото ПР поколение аз съм горда, че съм част от една академична традиция, която вече се припознава от работодателите и практиците като синоним на „качество”. И едно от нещата, които най-много харесвам в този университет, е, че излизайки от него, мога да заявя, че съм получила едно модерно, съизмеримо със западните университети и съобразено с модерните начини образование.

Очаквам след излизането си от университета да мога да практикувам професията си в една Компетентна, Честна, Независима, Лоялна и Обществено Ангажирана среда[*]; очаквам да работя със също толкова Компетентни, Честни, Независими, Лоялни и Обществено Ангажирани колеги; Очаквам и да СЪОБЩЕНИЯТА, които комуникирам, да са също толкова Компетентни, Честни, Независими, Лоялни и Обществено Ангажиращи, независимо от комуникационната среда, в която са излъчени.

Защото всички, които наистина, ама НАИСТИНА искат да се занимават с ПР знаят къде е „мястото, където се срещат нещата, които обичаме да правим и нещата, в които сме добри” (Сър Кен Робинсън) – а без уважение – към себе си, към колегите, към професията, към нещата, в които вярваме – такава пресечна точка не съществува.

[*] Петте ценности, посочени в Етичния кодекс на ПР специалистите в България

обратно нагоре